случка

Речник на българския език

слу̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. случки, ж. Случай, събитие, произшествие. Весела случка.

Грешни изписвания (1)

  • случкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. случ-ка
членувано случ-ка-та
мн.ч. случ-ки
членувано случ-ки-те
звателна форма