приключение

Речник на българския език

приключѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. приключения, ср. Неочаквана или странна случка, която е свързана с риск, с преодоляване на препятствия и др. ; авантюра.

Грешни изписвания (5)

  • преклйочение
  • преклйучение
  • преключение
  • приклйочение
  • приклйучение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прик-лю-че-ние
членувано прик-лю-че-ни-е-то
мн.ч. прик-лю-че-ния
членувано прик-лю-че-ни-я-та