авантю̀ра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. авантю̀ри, ж.
1. Приключение.
2. Рискована постъпка, при която се разчита на случаен успех и чиито последици са непредвидими.
1. Приключение.
2. Рискована постъпка, при която се разчита на случаен успех и чиито последици са непредвидими.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- авантюръ
- авънтюра
- авънтюръ
- ъвантюра
- ъвантюръ
- ъвънтюра
- ъвънтюръ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | аван-тю-ра | |
|---|---|---|
| членувано | аван-тю-ра-та | |
| мн.ч. | аван-тю-ри | |
| членувано | аван-тю-ри-те | |
| звателна форма | — | |