риск

Речник на българския език

риск съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

рискът, риска, мн. рискове, (два) риска, м. Възможна опасност. Пресметнат риск.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. риск
непълен член рис-ка
пълен член рис-кът
мн.ч. рис-ко-ве
членувано рис-ко-ве-те
бройна форма рис-ка
звателна форма