съдба

мн. съдбѝ, ж.
1. Според поверията — висша сила, която предопределя човешкия живот; стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля. Както е решила съдбата. Съдбата ни срещна отново.
2. Участ, жизнен път. Не знам нищо за съдбата на съучениците си.
3. История на съществуването; битие. Тази книга има интересна съдба.
4. Бъдеще, предстояще, условия за по-нататъшно съществуване. Тази проява определи съдбата ми.

• Ирония на съдбата. — Непредвидено стечение на обстоятелствата.
• Удар на съдбата. — Нещастие.