орисница

Речник на българския език

орѝсница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. орѝсници, ж. Митическо същество, което може да предопределя съдбата на хората. Когато бебето се роди, орисниците се събраха край леглото му, за да го орисат.

Грешни изписвания (7)

  • ориснеца
  • ориснецъ
  • орисницъ
  • уриснеца
  • уриснецъ
  • урисница
  • урисницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. орис-ни-ца
членувано орис-ни-ца-та
мн.ч. орис-ни-ци
членувано орис-ни-ци-те
звателна форма