участ

Речник на българския език

у̀част съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

участта̀, само ед., ж. Съдба, орисия, късмет. Зла участ. Щастлива участ.

Грешни изписвания (1)

  • учъст

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. участ
членувано участ-та
мн.ч. учас-ти
членувано учас-ти-те
звателна форма