жребий

Речник на българския език

жрѐбий съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

жрѐбият, жрѐбия, мн. жрѐбии, (два) жрѐбия, м.
1. Условен знак за хвърляне или изтегляне измежду много други еднакви с него при спор, при разпределяне на нещо, за някакво право или задължение; този начин за разпределяне на нещо или избиране на някого. За двете крила на къщата хвърляхме жребий. Наградите се разпределят чрез жребий.
2. Прен. Само ед. Съдба, участ. Жесток жребий.

Грешни изписвания (1)

  • жребей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жре-бий
непълен член жре-бия
пълен член жре-би-ят
мн.ч. жре-бии
членувано жре-би-и-те
бройна форма жре-бия
звателна форма