провидение

Речник на българския език

провидѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Висша ръководна сила, определяща съдбата на човек; бог. Чакам знак от провидението.

Грешни изписвания (3)

  • проведение
  • пруведение
  • прувидение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ви-де-ние
членувано про-ви-де-ни-е-то
мн.ч. про-ви-де-ния
членувано про-ви-де-ни-я-та