бог

Речник на българския език

бог съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бо̀гът, бо̀га, мн. боговѐ, м.
1. В митологията — свръхестествено безсмъртно същество в човешки образ, което се разпорежда в някоя област на природата или живота; божество. Аполон е бог на слънцето. Гръцки богове.
2. Само ед. Създателят на Вселената, който я управлява по своя воля (в религията на християни и евреи).
3. Прен. Нещо, което е обект на сляпо преклонение; кумир, идол.
прил. бо̀жи и божѝ или бо̀жий, бо̀жа и божа̀ или бо̀жия, бо̀жо и божо̀ или бо̀же и божѐ или бо̀жие, мн. бо̀жи и божѝ или бо̀жии. Глас божи. Божи ден. Божие дело.
Боже/Боже мой/Боже господи! — Като възклицание за изразяване на различни чувства (радост, удивление, недоумение, изненада, страх, отчаяние, мъка, недоволство, възмущение и др.).
Бог да прости. — При споменаване на покойник — за изразяване на почит и уважение.
Боже опази/Пази Боже! — Като възклицание за изразяване на опасение от нещо лошо.
Дай Боже! — За пожелание — дано, нека.
Дал Бог. — Има, налице е, съществува в голямо количество.
До Бога. — Много висок, много силен. Крясъци до Бога.
Един Бог знае. — Никой не знае, не се знае, не е известно.
Не дай (си) Боже! — За изразяване на опасение от нещо неприятно, лошо.
Предавам/предам Богу дух. — Умирам.
Слава Богу! — Като възклицание, че нещо е станало, както трябва да бъде, че не се е случило зло, нещастие.
Бич божи. — Голямо общо бедствие.
Божа работа. — За нещо, което става независимо от нашата воля.
Божи гроб. — Гробът на Исус Христос в Ерусалим.
Всеки божи ден. — Ежедневно, всекидневно.
Като птичка божия. — Безгрижно, весело.
Пръст божи. — Намеса на свръхестествена сила.

Грешни изписвания (1)

  • бок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бог
непълен член бо-га
пълен член бо-гът
мн.ч. бо-го-ве
членувано бо-го-ве-те
бройна форма бо-га
звателна форма