бог

бо̀гът, бо̀га, мн. боговѐ, м.
1. В митологията — свръхестествено безсмъртно същество в човешки образ, което се разпорежда в някоя област на природата или живота; божество. Аполон е бог на слънцето. Гръцки богове.
2. Само ед. Създателят на Вселената, който я управлява по своя воля (в религията на християни и евреи).
3. Прен. Нещо, което е обект на сляпо преклонение; кумир, идол.
прил. бо̀жи и божѝ или бо̀жий, бо̀жа и божа̀ или бо̀жия, бо̀жо и божо̀ или бо̀же и божѐ или бо̀жие, мн. бо̀жи и божѝ или бо̀жии. Глас божи. Божи ден. Божие дело.
• Боже/Боже мой/Боже господи! — Като възклицание за изразяване на различни чувства (радост, удивление, недоумение, изненада, страх, отчаяние, мъка, недоволство, възмущение и др.).
• Бог да прости. — При споменаване на покойник — за изразяване на почит и уважение.
• Боже опази/Пази Боже! — Като възклицание за изразяване на опасение от нещо лошо.
• Дай Боже! — За пожелание — дано, нека.
• Дал Бог. — Има, налице е, съществува в голямо количество.
• До Бога. — Много висок, много силен. Крясъци до Бога.
• Един Бог знае. — Никой не знае, не се знае, не е известно.
• Не дай (си) Боже! — За изразяване на опасение от нещо неприятно, лошо.
• Предавам/предам Богу дух. — Умирам.
• Слава Богу! — Като възклицание, че нещо е станало, както трябва да бъде, че не се е случило зло, нещастие.
• Бич божи. — Голямо общо бедствие.
• Божа работа. — За нещо, което става независимо от нашата воля.
• Божи гроб. — Гробът на Исус Христос в Ерусалим.
• Всеки божи ден. — Ежедневно, всекидневно.
• Като птичка божия. — Безгрижно, весело.
• Пръст божи. — Намеса на свръхестествена сила.