кумѝр
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. кумѝри, (два) кумѝра, м.
1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол.
2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание. Певецът става кумир на хиляди младежи. Моят кумир се срути.
1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол.
2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание. Певецът става кумир на хиляди младежи. Моят кумир се срути.
Грешни изписвания (1)
- комир