култ

Речник на българския език

култ съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ку̀лтът, ку̀лта, мн. ку̀лтове, (два) ку̀лта, м.
1. Религиозно почитане и служене на божество и свързаните с това ритуали. Култ на Аполон. Служители на култа.
2. Прен. Голямо почитане, преклонение. Култ към майката.
прил. ку̀лтов, ку̀лтова, ку̀лтово, мн. ку̀лтови.
Издигам в култ. — Почитам, високо ценя.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. култ
непълен член кул-та
пълен член кул-тът
мн.ч. кул-то-ве
членувано кул-то-ве-те
бройна форма кул-та
звателна форма