уважение

Речник на българския език

уважѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Чувство на почит, ценене на личността; преклонение; признаване на достойнствата. Изпитвам дълбоко уважение към него. Храня уважение. Показвам уважението си. Печеля уважението на всички.
2. Почит и спазване на закони, ред.

Грешни изписвания (3)

  • оважение
  • овъжение
  • увъжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ува-же-ние
членувано ува-же-ни-е-то
мн.ч. ува-же-ния
членувано ува-же-ни-я-та