хатър

Речник на българския език

хатъ̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разг.
1. Угода, удоволствие. За твой хатър оставам.
2. Воля, желание, изискване. Всички се съобразяваха с неговия хатър.
3. Проявено внимание, почит, уважение. За хатър на белите му коси.
• Не скършвам/прекършвам хатъра. — Разг. Не се противопоставям на желанието.
• Струвам хатър. — Диал. Отнасям се благосклонно към някого.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • хътър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-тър
непълен член ха-тъ-ра
пълен член ха-тъ-рът
мн.ч. ха-тъ-ри
членувано ха-тъ-ри-те
бройна форма ха-тъ-ра
звателна форма —

Връзки