по̀чит
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
почитта̀, само ед., ж. Уважение, което се оказва на някого или на нещо. Покланям се с почит. Имам почит.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- почет
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-чит | |
|---|---|---|
| членувано | по-чит-та | |
| мн.ч. | по-чи-ти | |
| членувано | по-чи-ти-те | |
| звателна форма | — | |