подчинение

Речник на българския език

подчинѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Отношение на зависимост.

Грешни изписвания (3)

  • подченение
  • пудченение
  • пудчинение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. под-чи-не-ние
членувано под-чи-не-ни-е-то
мн.ч. под-чи-не-ния
членувано под-чи-не-ни-я-та