смирение

Речник на българския език

смирѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Покорство, кротост, скромност.
2. Спокойствие. Обзема ме смирение.

Грешни изписвания (1)

  • смерение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сми-ре-ние
членувано сми-ре-ни-е-то
мн.ч. сми-ре-ния
членувано сми-ре-ни-я-та