покорство

Речник на българския език

поко̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Пълно подчинение, предаване във властта на друг.

Грешни изписвания (3)

  • покорству
  • пукорство
  • пукорству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-кор-с-т-во
членувано по-кор-с-т-во-то
мн.ч. по-кор-с-т-ва
членувано по-кор-с-т-ва-та