послушание

Речник на българския език

послуша̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Проява на послушен.

Грешни изписвания (3)

  • послошание
  • пуслошание
  • пуслушание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-лу-ша-ние
членувано пос-лу-ша-ни-е-то
мн.ч. пос-лу-ша-ния
членувано пос-лу-ша-ни-я-та