послуша̀ние — съществително име, среден род (тип 72)
Значение
ср., само ед. Проява на послушен.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- послошание
- пуслошание
- пуслушание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | пос-лу-ша-ние | |
---|---|---|
членувано | пос-лу-ша-ни-е-то | |
мн.ч. | пос-лу-ша-ния | |
членувано | пос-лу-ша-ни-я-та |