кротост

Речник на българския език

кро̀тост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кротуст
  • кротос
  • кротус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кро-тост
членувано кро-тост-та
мн.ч. кро-тос-ти
членувано кро-тос-ти-те
звателна форма