кротък

Речник на българския език

кро̀тък прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

кро̀тка, кро̀тко, мн. кро̀тки, прил.
1. Който стои мирно, тихо, спокойно. Сега е много кротък, защото се нахрани добре.
2. Който по характер е бавен, спокоен, тих. Кротък човек. Кротко агне.
3. Който изразява спокойствие, доброта. Кротък поглед. Кротка усмивка.
същ. кро̀тост, кротостта̀, ж.
Кротък като агне. — Много кротък.

Грешни изписвания (1)

  • кротак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кро-тък
непълен член крот-кия
пълен член крот-ки-ят
ж. р. крот-ка
членувано крот-ка-та
ср. р. крот-ко
членувано крот-ко-то
мн. ч. крот-ки
членувано крот-ки-те