мил

Речник на българския език

1. мил прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мѝла, мѝло, мн. мѝли, прил.
1. Скъп, любим, обичан. Мила моя мамо.
2. Приятен, привлекателен. Тя е мило момиче.
прил. умал. мѝличък, мѝличка, мѝличко, мн. мѝлички.
Правя мили очи. — Лаская, държа се внимателно, угоднича.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мил
непълен член ми-лия
пълен член ми-ли-ят
ж. р. ми-ла
членувано ми-ла-та
ср. р. ми-ло
членувано ми-ло-то
мн. ч. ми-ли
членувано ми-ли-те

2. мил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мил е производна форма на мия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. мил — мин. деят. св. прич. м. р.

мил е производна форма на мия (мин. деят. св. прич. м. р.).