1.
мил
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
мѝла, мѝло, мн. мѝли, прил.
1. Скъп, любим, обичан. Мила моя мамо.
2. Приятен, привлекателен. Тя е мило момиче.
прил. умал. мѝличък, мѝличка, мѝличко, мн. мѝлички.
• Правя мили очи. — Лаская, държа се внимателно, угоднича.
1. Скъп, любим, обичан. Мила моя мамо.
2. Приятен, привлекателен. Тя е мило момиче.
прил. умал. мѝличък, мѝличка, мѝличко, мн. мѝлички.
• Правя мили очи. — Лаская, държа се внимателно, угоднича.
Синоними
- свиден, драг, любим, скъп, обичен
- приятен, приветлив, симпатичен, привлекателен, благ, добродушен, добър
- миловиден, нежен, деликатен, хубав
- вежлив, учтив, благороден, любезен, благовъзпитан, внимателен
- сърдечен
- кротък
- дружелюбен, обичлив
- ласкав, мек
- очарователен, обаятелен, весел
- прелестен
- хубавичък, сладък
- чудесен, прекрасен
2. мил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
мил е производна форма на мия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. мил — мин. деят. св. прич. м. р.
мил е производна форма на мия (мин. деят. св. прич. м. р.).