1.
мѝло
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч. Любезно, сърдечно, вежливо, с обич. Тя се усмихна мило.
мило ми — (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. Жално ми е, свидно ми е. Мило ми е за това безпомощно същество.
мило ми — (или ти, му, ѝ, ни, ви, им) е. Жално ми е, свидно ми е. Мило ми е за това безпомощно същество.
Грешни изписвания (1)
- милу
2. мило — ср. р.
мило е производна форма на мил (ср. р.).
3. мило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
мило е производна форма на мия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
4. мило — мин. деят. св. прич. ср. р.
мило е производна форма на мия (мин. деят. св. прич. ср. р.).