1.
любѝм
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
любѝма, любѝмо, мн. любѝми, прил.
1. Който е обичан, скъп на някого. Любимата ми майка. Любимо дете.
2. Който е предпочитан, харесван. Любима книга. Любим писател. Любим спомен.
3. Като същ.: любим, любима — скъп, обичан човек. Любимият ѝ ще дойде.
1. Който е обичан, скъп на някого. Любимата ми майка. Любимо дете.
2. Който е предпочитан, харесван. Любима книга. Любим писател. Любим спомен.
3. Като същ.: любим, любима — скъп, обичан човек. Любимият ѝ ще дойде.
Синоними
Грешни изписвания (2)
- лйобим
- лйубим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | лю-бим | |
|---|---|---|---|
| непълен член | лю-би-мия | ||
| пълен член | лю-би-ми-ят | ||
| ж. р. | лю-би-ма | ||
| членувано | лю-би-ма-та | ||
| ср. р. | лю-би-мо | ||
| членувано | лю-би-мо-то | ||
| мн. ч. | лю-би-ми | ||
| членувано | лю-би-ми-те | ||
2. любим — сег. вр., 1 л., мн. ч.
любим е производна форма на любя (сег. вр., 1 л., мн. ч.).