възлюбен

Речник на българския език

1. възлю̀бен некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

възлю̀бена, възлю̀бено, мн. възлю̀бени, прил.
1. Любим.
2. Като същ. Любим човек. Моята възлюбена.

Грешни изписвания (3)

  • вазлюбен
  • вазлюбин
  • възлюбин

2. възлюбен — мин. страд. прич. м. р.

възлюбен е производна форма на възлюбя (мин. страд. прич. м. р.).