желан

Речник на българския език

1. жела̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

жела̀на, жела̀но, мн. жела̀ни, прил.
1. Който силно се желае, очаква; любим. Желан гост. Желан ден.
2. Който трябва да стане; търсен, желателен. Желана професия.

Грешни изписвания (1)

  • жилан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. же-лан
непълен член же-ла-ния
пълен член же-ла-ни-ят
ж. р. же-ла-на
членувано же-ла-на-та
ср. р. же-ла-но
членувано же-ла-но-то
мн. ч. же-ла-ни
членувано же-ла-ни-те

2. желан — мин. страд. прич. м. р.

желан е производна форма на желая (мин. страд. прич. м. р.).