обичан

Речник на българския език

1. обѝчан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

обѝчана, обѝчано, мн. обѝчани, прил. Който е обект на обич; любим, предпочитан. Обичан от всички актьор. Обичано сравнение.

Грешни изписвания (3)

  • обичън
  • убичан
  • убичън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оби-чан
непълен член оби-ча-ния
пълен член оби-ча-ни-ят
ж. р. оби-ча-на
членувано оби-ча-на-та
ср. р. оби-ча-но
членувано оби-ча-но-то
мн. ч. оби-ча-ни
членувано оби-ча-ни-те

2. обичан — мин. страд. прич. м. р.

обичан е производна форма на обичам (мин. страд. прич. м. р.).