избра̀ник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. избра̀ници, м.
1. Човек, който е избран чрез гласуване. Народен избраник.
2. Любим мъж.
3. Лице, което се отличава от другите по качества, или лице, което някой отделя, предпочита. Избраник на класа. Избраник на учителката по химия.
• Избраник на съдбата. — Човек с големи способности и щастлива съдба, с голям късмет.
1. Човек, който е избран чрез гласуване. Народен избраник.
2. Любим мъж.
3. Лице, което се отличава от другите по качества, или лице, което някой отделя, предпочита. Избраник на класа. Избраник на учителката по химия.
• Избраник на съдбата. — Човек с големи способности и щастлива съдба, с голям късмет.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- езбранек
- езбраник
- избранек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-б-ра-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | из-б-ра-ни-ка | |
| пълен член | из-б-ра-ни-кът | |
| мн.ч. | из-б-ра-ни-ци | |
| членувано | из-б-ра-ни-ци-те | |
| бройна форма | из-б-ра-ни-ци | |
| звателна форма | из-б-ра-ни-ко | |