годеник

Речник на българския език

годенѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. годенѝци, м. Младеж, който се е годил.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • годиник
  • гуденик
  • гудиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-де-ник
непълен член го-де-ни-ка
пълен член го-де-ни-кът
мн.ч. го-де-ни-ци
членувано го-де-ни-ци-те
бройна форма го-де-ни-ци
звателна форма го-де-ни-ко