възлюблен

Речник на българския език

възлюблен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-люб-лен
непълен член въз-люб-ле-ния
пълен член въз-люб-ле-ни-ят
ж. р. въз-люб-ле-на
членувано въз-люб-ле-на-та
ср. р. въз-люб-ле-но
членувано въз-люб-ле-но-то
мн. ч. въз-люб-ле-ни
членувано въз-люб-ле-ни-те