севда

Речник на българския език

1. севда̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Диал.
1. Любов.
2. Прен. Любовник, изгора.

Грешни изписвания (3)

  • севдъ
  • сивда
  • сивдъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сев-да
членувано сев-да-та
мн.ч. сев-ди
членувано сев-ди-те
звателна форма

2. Севда̀ лично име (тип 207) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Севдъ
  • Сивда
  • Сивдъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма
женска форма Сев-да