1.
любо̀в
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
ж., само ед.
1. Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Майчина любов. Синовна любов. Любов към родината. Любовта между хората. Съпружеска любов. Умирам от любов. Гореща любов. Взаимна любов.
2. Склонност, пристрастие, предпочитание, привързаност към нещо. Любов към работата. Любов към музиката. Любов към природата.
• Обяснявам се/обясня се в любов (на някого). — Разкривам чувствата си (обикн. между мъж и жена).
• Женя се по любов. — Женя се заради любов към партньора си.
1. Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Майчина любов. Синовна любов. Любов към родината. Любовта между хората. Съпружеска любов. Умирам от любов. Гореща любов. Взаимна любов.
2. Склонност, пристрастие, предпочитание, привързаност към нещо. Любов към работата. Любов към музиката. Любов към природата.
• Обяснявам се/обясня се в любов (на някого). — Разкривам чувствата си (обикн. между мъж и жена).
• Женя се по любов. — Женя се заради любов към партньора си.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- лйобов
- лйубов
- любоф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | лю-бов | |
|---|---|---|
| членувано | лю-бов-та | |
| мн.ч. | лю-бо-ви | |
| членувано | лю-бо-ви-те | |
| звателна форма | — | |