мерак

Речник на българския език

мера̀к — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. мера̀ци, (два) мера̀ка, м. Разг. Силно желание за нещо, страст за нещо; копнеж, стремеж. Имам мерак за нова къща.
• Хвърлям мерак (на някого). — Разг. Влюбвам се в някого, желая го силно.
• Хвърлям мерак (на нещо). — Разг. Искам да притежавам нещо, което ми харесва.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • мирак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-рак
непълен член ме-ра-ка
пълен член ме-ра-кът
мн.ч. ме-ра-ци
членувано ме-ра-ци-те
бройна форма ме-ра-ка
звателна форма —

Връзки