обич

о̀бич — съществително име, женски род (тип 49)

Значение

обичта̀, само ед., ж.
1. Сърдечно влечение към някого или нещо; чувство на нежност и привързаност. Синовна обич.
2. Любов. Китка за обич аз ти давам.

Синоними

любов, привързаност, симпатия, влечение, пристрастеност, стремеж, склонност, наклонност, страст, жар, увлечение

Грешни изписвания (1)

обеч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		обич
ед.ч.	членувано	обич-та
мн.ч.		оби-чи
мн.ч.	членувано	оби-чи-те
звателна форма		—

Връзки