стремеж

Речник на българския език

стремѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. стремѐжи, (два) стремѐжа, м. Желание за постигане на нещо, което провокира активна дейност; устрем, стремление, домогване. Имам високи стремежи. Стремеж към съвършенство.

Грешни изписвания (2)

  • стремеш
  • стримеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стре-меж
непълен член стре-ме-жа
пълен член стре-ме-жът
мн.ч. стре-ме-жи
членувано стре-ме-жи-те
бройна форма стре-ме-жа
звателна форма