у̀мисъл
—
съществително име, мъжки род
(тип 9)
Значение
умисълта̀, само ед., ж. Намерение, замисъл, съзнание, цел при извършване на нещо. Нямах зла умисъл. Направих го без умисъл.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- умесал
- умесъл
- умисал
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | уми-съл | |
|---|---|---|
| непълен член | уми-съ-ла | |
| пълен член | уми-съ-лът | |
| мн.ч. | умис-ли | |
| членувано | умис-ли-те | |
| бройна форма | уми-съ-ла | |
| звателна форма | — | |