предумисъл

Речник на българския език

преду̀мисъл съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

м., само ед. Предварително обмислено намерение; преднамереност.

Грешни изписвания (7)

  • предумесал
  • предумесъл
  • предумисал
  • придумесал
  • придумесъл
  • придумисал
  • придумисъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-ду-ми-съл
непълен член пре-ду-ми-съ-ла
пълен член пре-ду-ми-съ-лът
мн.ч. пре-ду-мис-ли
членувано пре-ду-мис-ли-те
бройна форма пре-ду-ми-съ-ла
звателна форма