тендѐнция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. тендѐнции, ж.
1. Насока в развитието на нещо; склонност, стремление, тежнение. Тенденция към обедняване на населението.
2. Внушавана на други основна мисъл, насока в съчинение и др. У Яворов бунтовната тенденция е смесена с романтика.
3. Предварително поставена цел, която изопачава истината; предумисъл, преднамереност, необективност. Тук не трябва да се търси тенденция.
1. Насока в развитието на нещо; склонност, стремление, тежнение. Тенденция към обедняване на населението.
2. Внушавана на други основна мисъл, насока в съчинение и др. У Яворов бунтовната тенденция е смесена с романтика.
3. Предварително поставена цел, която изопачава истината; предумисъл, преднамереност, необективност. Тук не трябва да се търси тенденция.
Синоними
- тежнение, влечение, склонност, проява, наклонност, идея, разбиране, мисъл
- умисъл, умишленост, предумисъл, преднамереност, намерение, предвзетост
- стремеж, стремление, цел, насока, направление
- жилка
- смисъл
- насоченост, уклон, насока на развитие
- предразположение
- способност, умение
- ход, обща насока
- развитие, курс
- течение, поток
Грешни изписвания (11)
- тенденцеа
- тенденцеъ
- тенденцея
- тенденциа
- тенденциъ
- тинденцеа
- тинденцеъ
- тинденцея
- тинденциа
- тинденциъ
- тинденция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | тен-ден-ция | |
|---|---|---|
| членувано | тен-ден-ци-я-та | |
| мн.ч. | тен-ден-ции | |
| членувано | тен-ден-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |