предразположение

Речник на българския език

предразположѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. предразположения, ср.
1. Качество на предразположен; предразположеност.
2. Добро чувство; склонност, влечение, наклонност.

Грешни изписвания (15)

  • предразполужение
  • предразпуложение
  • предразпулужение
  • предръзположение
  • предръзполужение
  • предръзпуложение
  • предръзпулужение
  • придразположение
  • придразполужение
  • придразпуложение
  • придразпулужение
  • придръзположение
  • придръзполужение
  • придръзпуложение
  • придръзпулужение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пред-раз-по-ло-же-ние
членувано пред-раз-по-ло-же-ни-е-то
мн.ч. пред-раз-по-ло-же-ния
членувано пред-раз-по-ло-же-ни-я-та