призвание

Речник на българския език

призва̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. призвания, ср.
1. Качество и способност за осъществяване на някаква дейност; дарба. Лекар по призвание.
2. Професия; поприще. Търся призванието си.

Грешни изписвания (1)

  • презвание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. приз-ва-ние
членувано приз-ва-ни-е-то
мн.ч. приз-ва-ния
членувано приз-ва-ни-я-та