поприще

Речник на българския език

по̀прище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. по̀прища, ср.
1. Поле за дейност, изява. Моето поприще е химията.
2. Професия. Преподавателско поприще.

Грешни изписвания (7)

  • попреште
  • попрешти
  • попреще
  • попрещи
  • поприште
  • попришти
  • поприщи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поп-ри-ще
членувано поп-ри-ще-то
мн.ч. поп-ри-ща
членувано поп-ри-ща-та