слу̀жба
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. служби, ж.
1. Постоянна работа, обикн. в учреждение, с определена заплата. На служба съм. Държавна служба.
2. Разг. Длъжност, пост. Висока служба. Малка служба.
3. Функция, роля; предназначение. Службата му е да разнася пощата. Каква служба има този механизъм?
4. Военна повинност.
5. Изпълнение на църковни молитви и обреди. Утринна служба.
5. Част от администрация, отдел. Паспортна служба. Служба за недвижими имоти.
6. Служене, дейност. Награда за добра служба. Служба на бога.
1. Постоянна работа, обикн. в учреждение, с определена заплата. На служба съм. Държавна служба.
2. Разг. Длъжност, пост. Висока служба. Малка служба.
3. Функция, роля; предназначение. Службата му е да разнася пощата. Каква служба има този механизъм?
4. Военна повинност.
5. Изпълнение на църковни молитви и обреди. Утринна служба.
5. Част от администрация, отдел. Паспортна служба. Служба за недвижими имоти.
6. Служене, дейност. Награда за добра служба. Служба на бога.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- службъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | служ-ба | |
|---|---|---|
| членувано | служ-ба-та | |
| мн.ч. | служ-би | |
| членувано | служ-би-те | |
| звателна форма | — | |