чин — съществително име, мъжки род (тип 1)
Значение
чинъ̀т, чина̀, мн. чѝнове и чиновѐ, (два) чѝна, м. Училищна мебел – наклонен плот за писане или рисуване, свързан със скамейка.
чинъ̀т, чина̀, мн. чѝнове, (два) чѝна, м. Степен в служебното положение на военни и граждански лица. Офицерски чин.
чинъ̀т, чина̀, мн. чѝнове, (два) чѝна, м. Степен в служебното положение на военни и граждански лица. Офицерски чин.