чин

Речник на българския език

чин съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

чинъ̀т, чина̀, мн. чѝнове и чиновѐ, (два) чѝна, м. Училищна мебел наклонен плот за писане или рисуване, свързан със скамейка.



чинъ̀т, чина̀, мн. чѝнове, (два) чѝна, м. Степен в служебното положение на военни и граждански лица. Офицерски чин.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чин
непълен член чи-на
пълен член чи-нът
мн.ч. чи-но-ве
членувано чи-но-ве-те
бройна форма чи-на
звателна форма