старшинство

Речник на българския език

старшинство̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Положение на старши (в 1 знач.). Подреждат се по старшинство.

Грешни изписвания (3)

  • старшенство
  • стършенство
  • стършинство

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стар-шин-с-т-во
членувано стар-шин-с-т-во-то
мн.ч. стар-шин-с-т-ва
членувано стар-шин-с-т-ва-та