приоритет

Речник на българския език

приоритѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. приоритети, (два) приоритета, м.
1. Само ед. Първенство по време.
2. Предимство, преимущество.
3. Това, на което се дава предимство. Приоритети в икономиката.прил. приоритетен, приоритетна, приоритетно, мн. приоритетни. Приоритетен отрасъл.

Грешни изписвания (7)

  • преоретет
  • преоритет
  • преуретет
  • преуритет
  • приоретет
  • приуретет
  • приуритет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-о-ри-тет
непълен член при-о-ри-те-та
пълен член при-о-ри-те-тът
мн.ч. при-о-ри-те-ти
членувано при-о-ри-те-ти-те
бройна форма при-о-ри-те-та
звателна форма