преднина

Речник на българския език

преднина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разположение пред другите. Имам преднина. Вземам преднина.

Грешни изписвания (7)

  • преднена
  • предненъ
  • преднинъ
  • приднена
  • придненъ
  • приднина
  • приднинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пред-ни-на
членувано пред-ни-на-та
мн.ч. пред-ни-ни
членувано пред-ни-ни-те
звателна форма