чувство

Речник на българския език

чу̀вство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. чу̀вства, ср.
1. Психическо състояние, предизвикано от външни въздействия; душевно преживяване, емоция. В сърцето ѝ се бореха противоречиви чувства.
2. Само ед. Способност да се разбира някакво въздействие; усет, съзнание. Чувство за хумор. Чувство за мярка.
3. Усещане. Имам чувството, че ще падна.
4. Положителна емоция, любов. Изпитвам синовни чувства към него.
Шесто чувство. — Интуиция, предчувствие.

Грешни изписвания (3)

  • чувству
  • чуство
  • чуству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чув-с-т-во
членувано чув-с-т-во-то
мн.ч. чув-с-т-ва
членувано чув-с-т-ва-та