осезание

Речник на българския език

осеза̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Възприемане на предметите чрез допир до тях.

Грешни изписвания (3)

  • осизание
  • усезание
  • усизание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. осе-за-ние
членувано осе-за-ни-е-то
мн.ч. осе-за-ния
членувано осе-за-ни-я-та