усещане

Речник на българския език

усѐщане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. усѐщания, ср.
1. Спец. Психически процес на отразяване на свойства на предметите и явленията при непосредственото им въздействие върху сетивата. Зрително усещане. Слухово усещане.
2. Усет, долавяне. Имам усещане, че няма да дойдат.
3. Чувство. Различни усещания вълнуват душата ѝ.

Грешни изписвания (15)

  • осештане
  • осештани
  • осештъне
  • осештъни
  • осещане
  • осещани
  • осещъне
  • осещъни
  • усештане
  • усештани
  • усештъне
  • усештъни
  • усещани
  • усещъне
  • усещъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. усе-ща-не
членувано усе-ща-не-то
мн.ч. усе-ща-ния
членувано усе-ща-ни-я-та