съзнание

Речник на българския език

съзна̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съзна̀ния, ср.
1. Спец. Висша психическа дейност у човека като отражение на действителността.
2. Способност на човека да разсъждава; мисъл, чувство. В съзнанието му се мяркаха картини от пътуването.
3. Състояние на човека, при което той е способен да мисли, чувства, усеща. Идвам в съзнание. Губя съзнание.

Грешни изписвания (1)

  • сазнание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съз-на-ние
членувано съз-на-ни-е-то
мн.ч. съз-на-ния
членувано съз-на-ни-я-та